Напоследък все по-често си давам сметка, че не просто липсва качество в отношенията между хората, а понякога сякаш изобщо няма разговор. Живеем, работим и учим на едно място, но сякаш не се виждаме, не се чуваме и не се разбираме.

Все повече изследвания показват, че липсата на истинско общуване влияе пряко на психичното ни здраве.

Наскоро бях на присъствен езиков курс. В почивките никой не разговаряше с никого – всички бяха се забили в телефоните си. Всеки опит за разговор приключваше бързо, с кратки и незаинтересовани отговори.

Последният път, когато бях на такъв курс, беше преди около десет години. Тогава в почивките излизахме навън, говорехме, смеехме се. Понякога разговорите продължаваха след курса в близкото заведение. Ходех с удоволствие заради хората. А сега сякаш влизах в празна стая с подтиснати хора.

ЗА 10 ГОДИНИ ПРИСТСТВИЕТО Е ЗАМЕНЕНО С РАЗСЕЙВАНЕ.

Сякаш сме забравили колко естествено е просто да поговориш с човека до теб.

А всъщност умението да разговаряме стои зад почти всичко важно – отношенията ни, доверието, работата, семейството, начина, по който възпитаваме децата си или изграждаме екипи. Хората искат да бъдат чути и разбрани, но това започва с готовността и ние да слушаме.

Според Дейвид Брукс, автор на книгата „Как да опознаем другия“, някои от най-важните умения, които трябва да притежава едно човешко същество, са:

–        да изразим несъгласие;

–        да изслушаме другия;

–        да утешим страдащия;

–        да обърнем внимание на всеки, когато сме домакин на събитие;

–        да видим нещата през очите на другия.

Уменията за говорене не се преподават в училище, но определят качеството ни на живот.

Заслужава си да спрем и да обърнем внимание на хората около нас, дори и на тези, които срещаме случайно.

Идея за размисъл:

Опитайте да анализирате поне 1-2 пъти в седмицата какво се е случило в живота ви от комуникационна гледна точка:

–        Колко нотификации получихте на телефона си за 1 час, а за цял ден?

–        Колко време им отделихте, за да ги прегледате, а да им отговорите?

–        А с колко човека се разминахте, колко поздравихте, а колко заговорихте за няколко минути?

–        А с партньора и детето имахте ли разговор за поне 15 минути?

–        А с членове на екипа си как разговаряхте – изслушахте ли ги или бързахте да ги прекъснете и да кажете вашата гледна точка?

Каня ви да бъдете част от „Истински разговори“ – бюлетин, който да ни помогне да си дадем повече присъствие един на друг.