Още през 2000 г. в книгата си Bowling Alone: The Collapse and Revival of American Community Робърт Пътнам описва продължителния упадък на социалните връзки в Америка. През 2023 г. главният здравен съветник на САЩ вече определя социалната изолация и самотата като сериозна заплаха за общественото здраве.

Повече от две десетилетия разделят тези две събития. Нещо повече, това не е изолирано явление само за САЩ. Всички по един или друг начин се сблъскваме с трудности пред създаването и дългосрочното поддържане на пълноценни връзки с другите.

Повечето хора искат по-пълноценни отношения, близки приятелства и общност, към която да принадлежат.

Но знаем ли какви бариери стоят между желанието за близост и способността ни действително да я изградим?

Някои от тези бариери са лични. Други произтичат от начина, по който е организиран животът ни – от работата и постоянната заетост до разстоянията и устройството на градската среда.

Национално проучване на U.S. Chamber of Connection сред близо 2000 души откроява някои от най-често посочваните бариери пред свързването с другите:

–       „Твърде съм уморен или зает“;

–       „Не се чувствам комфортно да посещавам социални събития сам“;

–       „Изпитвам страх или нервност в социална среда“;

–       „Не знам откъде да започна“;

–       „Хората, с които искам да се свържа, са твърде далеч“;

–       „Струва прекалено много“;

–       „Трудно ми е да бъда себе си сред другите“;

–       „Трудно ми е да продължа, след като съм направил първата крачка“;

–       „Не знам как да намеря подходящата за мен общност“;

–       „Нямам необходимите умения“.

Тези бариери могат да бъдат разпределени в три основни групи: „Нямам ресурс“, „Не се чувствам достатъчно уверен“ и „Не знам как“.

„Нямам ресурс“

Липсата на ресурс не е и не трябва да бъде разглеждана като изцяло личен проблем. Тя е свързана и с организацията на работата, градското пространство и икономиката, която рядко ни позволява да забавим темпото. За създаването на връзки не е достатъчно просто да имаме свободно време. Необходимо е то да съвпада със свободното време на хората, с които искаме да бъдем.

Част от тези ограничения могат да бъдат смекчени, ако приспособим очакванията и навиците си към реалността. Вместо да чакаме да се освободи „цяла вечер“, можем да се видим с някого за кратко. Можем да планираме разходка или разговор веднъж седмично или да определим постоянен ден за среща.

„Не се чувствам достатъчно уверен“

Дори когато намерим време, трябва да преодолеем следващата бариера: как да направим първата крачка?

Да отидем сами на събитие, да заговорим непознат или да се присъединим към вече съществуваща общност може да бъде трудно. Особено когато ни се струва, че всички останали са по-уверени и вече са намерили своето място.

Един от начините да намалим напрежението е да потърсим не просто социално събитие, а общо занимание – курс, спорт, доброволческа инициатива, читателски клуб или среща по тема, която ни интересува. Когато хората правят нещо заедно, разговорът идва много по-естествено.

„Не знам как“

 Липсата на умения за общуване не бива да бъде подценявана. Тя има значение не само за личните ни отношения, но и за психичното и общественото здраве.

В същото време липсата на комуникационни умения често се преплита с ниско самочувствие, големи житейски промени, социалното положение и финансовите възможности.

И все пак дори малки промени в начина, по който общуваме, могат да доведат до съществена разлика. Ето с какво можем да започнем:

–       Да проявяваме искрено любопитство и да задаваме въпроси;

–       Да слушаме, без да бързаме да даваме съвети;

–       Да показваме, че сме запомнили казаното;

–       Да поемаме инициативата за следваща среща.

Бариерите пред общуването в съвременния свят са реални. Не можем сами да променим начина, по който са организирани работата и градовете, нито да премахнем разстоянията между нас.

Но можем да направим първата крачка малко по-лесна.

Можем да се научим да разговаряме по начин, който създава пространство за близост. И можем съзнателно да си осигуряваме повече поводи да бъдем с други хора.

Това, което можем да направим още днес, е да си дадем сметка, че бариерите макар и невидими съществуват между нас, и трябва да придобием умения да започнем да ги преодоляваме.