Замисляли ли сте се как завършват разговорите, в които влизаме със страх? Как се чувстваме ние и как се чувства човекът срещу нас?

Онова неприятно усещане, че „нещо няма да е наред“, често започва да ни води още преди разговорът да е започнал. А после се превръща в самосбъдващо се пророчество.

Това не е случайно.

Темата е централна и във филма „Отвътре навън 2“, който показва как тревожността променя начина, по който възприемаме света и отношенията си с другите.

Когато изпитваме страх, започваме да слушаме и да говорим по различен начин.

Но страхът рядко е от самия разговор. Обикновено зад него стои риск, който усещаме, че поемаме:

–        Страх от отхвърляне;

–        Страх от конфликт;

–        Страх от критика;

–        Страх от последствията от разговора.

Понякога причината е предишен болезнен опит, в който човек се е чувствал обезценен, игнориран или неразбран. Тогава мозъкът започва да възприема следващия разговор като потенциална опасност.

Когато влезем в разговора със страх, вниманието ни буквално се стеснява и преминаваме в защитен режим. Това често се проявява като напрежение в гласа, склонност за прекалено обясняване, по-бързо говорене, затруднено слушане, риск от прекалено остра реакция.

На практика човек започва да реагира повече на собствените си сценарии, отколкото на реалния разговор. Страхът създава напрежение и в другия човек. Той може да стане по-напрегнат, по-защитен или дори по-агресивен.

Можем ли да се справим по-добре?

1. Да разпознаем емоцията, с която влизаме в разговора.
2. Да заменим страха и желанието за контрол с любопитство –  „Какво мога да науча от този разговор?“
3. Да забавим темпото – паузи, дишане, по-бавно говорене;
4. Да приемем, че дискомфортът в разговора не означава опасност, провал или край на отношенията.

Понякога качеството на разговора зависи не толкова от думите, а от това дали влизаме в него със страх или с осъзнато присъствие.