Когато сме изморени и под стрес, разговорите стават напрягащи. Влизаме в режим на защита – искаме да наложим контрол, да докажем позицията си, да защитим правотата си. Напрегнатата нервна система не прави разлика откъде идва заплахата – тя просто ни кара да се чувстваме уязвими и ни държи в режим „бий се или бягай“.

Разговорът обаче рязко може да се промени, когато излезем от позицията на „ЗАЩИТНА РЕАКЦИЯ“, да си браним правотата и да се доказваме. В главата ми често изскача една фраза „по-добре щастливи, отколкото прави“.

Това, което може да помогне за подобряване на качеството на разговорите ни е да осъзнаем, че те започват преди да изговорим думите на глас. Те започват от нагласата ни и от осъзнаването за целта на разговора и ресурсите, с които разполагаме в момента.

А ресурсите ни са:

–        Внимание;

–        Търпение;

–        Желание за свързване;

–        Активно слушане;

–        Възможност за разбиране.

Под стрес сме склонни да влезем автоматично в режим доказване, защита и контрол. Като тук е важно да се подчертае, че напрежението от една среда се прелива към друга, т.е. напрегнати сме от работния си ден, но напрежението се прехвърля при разговор с член на семейството. Случва се следната каскада от негативни реакции:

–        Нервната система остава напрегната;

–        Прагът на търпението пада;

–        Прекъсваме по-бързо;

–        Реагираме по-рязко;

–        Емпатията намалява;

–        Отключва се защитна комуникация – обясняваме се, оправдаваме се и нападаме.

 Какво можем да опитаме следващия път, когато влизаме в разговор, но сме уморени, напрегнати, стресирани, притеснени – без значение на причината за тези емоции:

–        Да направим пауза от поне 10 секунди преди да отговорим;

–        Осъзнато да опитаме да забавим темпото на говорене;

–        Да подходим от гледна точка на любопитство, а не от страх или притеснение;

–        Да не съдим, преди да се опитаме да разберем човека;

–        Да подходим от гледна точка на нашата нужда (За мен е важно…), а не от позиция на обвинение (Ти винаги….);

–        Да се настроим за сътрудничество, вместо за противопоставяне.

А сега как да приложим това на практика?

Имах клиент, с който комуникацията беше меко казано предизвикателна, защото дори когато аз започвах разговор, той веднага ме прекъсваше и започваше да обяснява как според него трябва да се случат нещата въпреки че беше наел професионалист. Ако бях подходила от позицията на страх, че ме подценяват или не разбират как да си свърша работата, разговорът щеше да протече като битка за доказване и противопоставяне на позиции. В крайна сметка сигурно пак щях да си свърша работата, но нямаше да сме удовлетворени от енергията между нас и едва ли щяхме да продължим да работим заедно занапред.

Какво направих вместо това:

Запазих тона си спокоен, приех спокойно позицията му и дори я „подкрепих“ като зададох уточняващи въпроси, перифразирах и насочих разговора в желаната посока с репликата: „Разбирам, че за теб е важно…..затова предлагам първо, второ, трето…..“.

 Така за един истински и качествен разговор не ни трябват повече аргументи, а повече спокойствие и желание за свързване. И да не забравяме каква е целта на разговора.