Колко често ви се случва уж обикновен разговор и уж по обикновена тема и от нищото да се превърне в спор? А имате ли усещане, че бързо изстрелвате нещо и разговорът „замръзва“?

Едва ли ще изненадам, ако ви кажа, че причината някои разговори да водят до недоразумения или спорове е, че не слушаме. Всъщност слушаме, за да отговорим, а не за да разберем. И това спъва изграждането на по-качествени отношения.

Как протече един мой разговор наскоро заради бързане да се кача в асансьора:

–        Здравей, как си? – питам аз;

–        Много съм изтощена, направо не издържам повече – получих като отговор отсреща.

–        Всички сме изморени напоследък, казах аз и се качих в асансьора.

Ето, че бързах да отговоря и изобщо не опитах да разбера, а човекът ми хвърли толкова много кукички. И моят отговор вероятно е оставил усещането, че не се интересувам от проблемите му. Ако бях настроена за разбиране, с голяма вероятност разговорът можеше да продължи по-дълго и можех да задам поне няколко въпроса:

–        Какво става с теб напоследък?

–        Какво те изморява толкова много? Как е детето?

–        Имаш ли възможност да си починеш в следващите дни?

–        Да отидем на кафе да ми разкажеш как вървят дните ти напоследък?

Това е пример за един тривиален ежедневен разговор, който ако беше протекъл по втория начин, можехме да увеличим доверието и симпатиите между нас и да проявя разбиране, като дам възможност на човека да разкаже повече за стреса си напоследък.

Сега си представете, че става въпрос за по-сериозна тема (въпреки че и тази е сериозна) и се приготвяме веднага да отговаряме, изстрелваме някакви неща в пространството, другият не се чувства чут и разбран и заема отбранителна и нападателна позиция. И ето така заради липсата на слушане с разбиране разговорът се превръща в спор.

Докато слушаме какво говори друг човек, обикновено мислим:

–        Какво да отговоря след малко?

–        Не е прав, сега ще му обясня как стоят нещата;

–        Как да се защитя?

И затова сме готови бързо да прекъснем другия с едно „Но……“, което води до недоразумения и спорове.

Истинското слушане всъщност е активното слушане. И то изисква да проверим, че правилно сме разбрали информацията, да зададем уточняващи въпроси и да направим кратка пауза вместо веднага да отговаряме.

Защото за истинските разговори най-важно е човекът да се чувства чут.

Същото важи и за бизнеса. Неуспешните преговори и напрежението между екипите рядко са причинени от думите, които изричаме. Проблемът е в слушането. От срещната страна трябва да се чувства чута, в противен случай не се изгражда доверие.